Лагер Белене

Лагерът „Белене“ е най-дълго съществувалият и най-добре запазеният лагер за репресия над противници на комунизма. В периода 1949-1987 г. повече от 15 хиляди души са изпратени в лагера, повечето без съд и присъда, без конкретно обвинение или определен срок за престой. Изграден на територията на най-големия дунавски остров, Персин, и включващ обекти на съседните острови, лагерът е изолиран от съседния град Белене, с достъп единствено през понтонен мост. Първоначално лагеристите живеят в землянки от кал и върбови клон. Впоследствие тези землянки прерастват в постройки от същия материал, предоставящи изключително примитивни условия на живот. До наши дни са оцелели масивни тухлени постройки от края на 50-те години на изминалия век – части от т.нар. бараки на хулиганите, жилищни постройки за управата на лагера, както и постройки от т. нар. „Обект 2“, в които са подредени постоянни изложби, посветени на видни политически затворници. Достъпът до лагерните постройки минава през територията на природен парк „Персина“, известен с орнитологичното си разнообразие и редки видове като къдроглавия пеликан. От интерес за посетителите са и католическата църква „Рождение на блажена Дева Мария“, която е и светилище на блажен Евгений Босилков, убит от комунистическата власт; Крайречният парк и древноримската крепост „Димум“, разположени в град Белене.